Заключена любов

Той хвърли ключа във реката.

Мостът изтръпна – Къде?

Изчезна за миг аромата

На синьото ведро небе.

Със зъби захапа кофарът

Крилата на понта и те,

Не могат да литнат в безкрая

На синьото още небе.

Там толкова двойки минават

С щастливи сърца като в храм,

А гасне, ръждясва кофарът

И вътре любовният плам.

Стефан Стефанов

25.07.2019 ГББГ