Балканската дива

/На Мирела/

Обсипано с шапки, дантели и ласки,

Подпряно на книги, писма и съдби,

Усмихва се в бяло момиче без маски,

Надмогнало плява, злини и беди.

На словото вярна сестра и отрада.

На думите везани, китни лъчи.

С мечтите прекършени тихичко страда,

С любовите песенни ярко мълчи.

А по моминския стан в полумрака,

Сенки се гонят, проблясват лъчи.

Време е вече, съдбата не чака,

Балканската дива волно лети.   

Стефан Стефанов

12.08.2019 ГББГ