24 септември, 2019
22 септември, 2019
Есен, Есен
Приижда
Есента все още боса
С листа
и плодове след сенокоса.
По
равна мяра всичко подредила.
Дъжда
и слънцето в косите свила.
И видим
е разкошът, красотата,
Сиянието
меко, чистотата.
Превръща
бавно всяко биле лудо
Във
сок магичен, хранещ ни със чудо.
Все
още мога с Нея да играя.
И гол
да тичам. Май съм вече в рая!
Стефан
Стефанов
22.09.2019
ГББГ
07 септември, 2019
Абонамент за:
Публикации (Atom)