Есен, Есен

Приижда Есента все още боса

С листа и плодове след сенокоса.

По равна мяра всичко подредила.

Дъжда и слънцето в косите свила.

И видим е разкошът, красотата,

Сиянието меко, чистотата.

Превръща бавно всяко биле лудо

Във сок магичен, хранещ ни със чудо.

Все още мога с Нея да играя.

И гол да тичам. Май съм вече в рая!

Стефан Стефанов

22.09.2019 ГББГ