Мотор

Пак подпали се моторът

И тресе се, не търпи

Във безкрайните простори

Иска с мен да полети.

Тъй са близко до сърцето:

Есенният звездопад,

Вятърът облечен в риза

И бръмчащият номад.

Невеществени наслади

Пълнят моята душа.

Профучава свободата,

Заредена с красота.

Стефан Стефанов

06.09.2019 ГББГ