Санторини

Всред синята бездна

Бяла мечта

Бавно изплува

Фина и нежна

За да рисува

Със къс красота,

Митове дишащи

С вулкански уста.

Скъсана огърлица

От минал разкош,

Захвърлена в нищото,

Все още блести

С перлени залези

В милиони очи.

Стефан Стефанов

01.10.2019 ГББГ