Есенната нагота

Съблича се гората бавно,

Оголва клони лист по лист.

Вихрушките четат спирално

Писма със златен акростих.

Прошарват се и небесата

Със бели пухкави мъгли.

Дали ще може тишината

Да каже колко я боли?

Прилича ми на ласка плаха,

На изповед с полууста,

Изпепеляващата нежност,

На есенната нагота.

Стефан Стефанов

02.11.2919 ГББГ