Есенна кантата

Дърветата си правят групов стриптийз,

Оголват бавно мощните снаги

Във вихъра на танца им прощален

Захвърлят пролет, лято и мечти.

Кръжат листата, вятърът ги гони,

Безбройни хвърчила летят в ята.

Ечи в гората вечната кантата,

Приканваща за взривна тишина.

Когато стихнат сетните ѝ ноти,

Дърветата са голи и сами.

Е, може би кълвачът ще почука,

Но кой ще отговори, и дали!?

Стефан Стефанов

02.11.2019 ГББГ