Със
утрото те тихичко изгряват,
Цветята
ми – уханни светове,
Препълнени
със дъхави въздишки,
Парфюми
страни, мирис на дете.
О,
как обливат с благост те душата,
Потръпваща
в екстазна красота,
А с
чистият възторг въртят цветята,
Фракталната
спиралност на света.
Стефан
Стефанов
24.11.2019
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар