30 декември, 2019

Безогледен подарък



Снощи получих
Безогледен подарък –
/Някой ми каза така/.

Побързах да бръкна
В странното нещо,
А то, ни така, ни така.

Оглеждах го дълго,
Дори прекалено,
Какво да го правя сега!?

Наистина странно,
Комично, зелено,
Добре де, не знам до кога...

Затуй го помъкнах
Навсякъде с мене -
Доколкото нещо реша.

Но всички се вкопчваха
Страстно във него
И гледаха много така.

Тогаз се допитах
До майка-вселена,
А тя ми каза: – Греша!

Разбрах, всички искат
Безогледен подарък.
- Дарявам! Елате сега.

Стефан Стефанов
30.12.2019 ГББГ

Ледено



Безкрайно бяло.
Неистово студено.
Родно ледено.

Стефан Стефанов
30.12.2019 ГББГ

29 декември, 2019

Бетонен ангел


Бетонен ангел с разрушени крила,
Стърчаща арматура, ръждиви петна,
Но кой си художнико с безумна глава
В цимент да зазидаш лъч светлина!?

Стефан Стефанов
29.12.2019 ГББГ

28 декември, 2019

Площадните гълъби

Пляскат с крила
Площадните гълъби.
Кой е артистът?

Стефан Стефанов
27.12.2019 ГББГ

27 декември, 2019

Чернилка

Котешкият гръб
на чернилката нощна
се отърка в мен.

Стефан Стефанов
27.12.2019 ГББГ

24 декември, 2019

Рождественска радост




Тя изгрява хиляди години
И приема форма на звезда,
Пътеводната ни радост светла,
И ни води в чудна пещера,
Дето слънцето лежи във ясла,
А в небето ангели в нощта,
Пеят химни на велика радост,
Завладяваща добри сърца.
В тази нощ роди ни се Спасител!
В тази нощ любов ни се яви!
Отворете си сърцата верни
И запейте с ангелския зов!

Стефан Стефанов
24.12.2019 ГББГ

22 декември, 2019

Тудоро



Тудоро, мъри Тудоро,
Къде си любе дъ дойдиш?
Къде си любе дъ дойдиш
Във наща плевня на селу.
Във наща плевня на селу
На сено дъ ми пулегниш.
На сено дъ ми пулегниш,
Тъ дъ тъ с билки умая.
Тъ дъ тъ с билки умая,
Чи си Тудоро баш зная.
Чи си Тудоро баш зная,
Как ти снъгътъ дъ смая.
Как ти снъгътъ дъ смая
И ти ъкълъ зъмая.
И ти ъкълъ зъмая,
Тъ дъ си тебе призная
Тъ дъ си тебе призная
Чи тъ Тудоро ни трая.

Стефан Стефанов

22.12.2019 ГББГ

Думата





Една, едничка дума имам само
Пред нея чудото е купчинка невзрачност
За да завърша всичките проекти
И бледа сянка ярката вселена.
На поетичното ми нежно кречетало.
О, тя причина е и смисъл на нещата.
И после ще потъна в тишината
Единствена отрада вдъхновена
На тази дума скрита във сърцето,
Обемаща незнайното във мене.

Стефан Стефанов
22.12.2019 ГББГ

/За антифонно изпълнение през ред/

20 декември, 2019

Майсторът на сънища




Майсторът на сънища придремна
И неусетно влезе във съня си,
Който дълго време доизписва
Със всевъзможни шарки и нюанси.
Получи се творба невероятна
От ребуси, загадки и енигми,
Коварни вметки, весели препратки,
Фатални хватки и завеси димни.
Във тоз сюжет на блясък и каскади,
На планове до седем изброени,
Една душа се скиташе неясна,
Загубена във цялата вселена.
Какъв разкошен прочит на романа,
Даряващ всеки, който го прегърне
С усещане за нежност неизпята,
С величие и слава вековечна.
Но майсторът на сънища попаднал
Във собственият си незрим шедьовър
Със всички сили жаждаше да станат
Очите му като череши сочни.

Стефан Стефанов
20.12.2019 ГББГ

18 декември, 2019

Форми и идеи

Рафаело Монти Забулената Истина

Пространството ми леко се отдръпна
За да направи място за живот
На формите, които се прегръщат
С идеите на късен философ.
Материята явно беше мрамор,
Погален от ръката на артист
В душата на когото зрее пламък,
Жадуващ непрестанно да блести.
Обичам тази ярка саможертва
На даване от свойта красота.
Талантът се нуждае от пространство,
Ела и влез във моето сега.

Стефан Стефанов
18.12.2019 ГББГ

15 декември, 2019

Милчо протопсалта





Се изстъпи Милчо добър юнак,
Си отвори гърло гласовито,
Си прослави Бога у небето.
Ой та тебе Милчо бе певецо,
Ой та тебе арен протопсалте,
Я изпей ми песен медовита,
Я попей ми за светица Петка,
За свети ми Лазар Дебелдялски,
Мученик Онуфрий с Дамаскина,
Че прослави Милчо по земята,
Наща святост родна, габровската,
Та да чуят всички и да помнят,
Че ги има, че са ни роднина.

Стефан Стефанов
02.12.2019 ГББГ

14 декември, 2019

Две думи



И всичките си думи да напиша
От тях ще имат смисъл само две.

Прелиствайки съдбата си предишна,
Проглеждам пак с очите на дете.

Стефан Стефанов
14.12.2019 ГББГ

Сълза


Художник Иван Христов Грога


Художникът ми нарисува в бяло
Селото, в което съм роден.
Представи ми същинско огледало
На щастие, възторзи и подем.

В двореца си прибрах се и окичих
Платното на изкусният артист.
Атриумът светна, проясни се,
Приплясна сойка, хвръкна късен лист.

Полека бялото превзе простора
На вече сребърната ми душа.
Прозрачна призма светна във очите,
Разчупвайки ми бяло във дъга.

Стефан Стефанов
14.12.2019 ГББГ

Щастливият



Във дълбокото
Се излегна реката.
Вирът е щастлив.

Стефан Стефанов
14.12.2019 ГББГ

Есенен роман



Прелиства есенният вятър
Роман от хиляди листа:
Червени, жълти - по средата,
Оранжеви като в дъга.

Написаното му харесва.
Дори го кара да лети
През есенната безответност
На свободи и пълноти.

Когато свърши тази книга
И сетното листо отвя,
Притихна цялата вселена,
А вятърът щастлив заспа.

Стефан Стефанов
14.12.2019 ГББГ

11 декември, 2019

Сребристата





Сребриста зима –
Цената на живота
Всеки ден расте.

Стефан Стефанов
11.12.2019ГББГ

Мечтите бягат от щастието



Боси щастливи крака.
Слънце със смях заредено.
Вихрушки от пепел – деца.
Лято безкрайно зелено.

Крайшник, домат, вълчи глад.
Приятели верни в игрите.
Сърдечният порив е млад.
От щастие бягат мечтите.

Стефан Стефанов
11.12.2019  ГББГ

05 декември, 2019

Залог



Заложено е в бръмбарите древни
Да следват само светлия изток
За да избягат от тъмата черна
И да се върнат в царството на Бог.

Стефан Стефанов
05.12.2019 ГББГ

Играчка



Булото на Мая не изключва
Проблясъци на зарна светлина,
Но призмата, която ги пропуска,
Играчка е във нечия ръка.

Стефан Стефанов
05.12.2019 ГББГ

03 декември, 2019

Код на щастие





Нямам чувство за вечност -
Бродя извън светове,
В които случва се нещо:
Някой се смее – реве.

Само полъх на нежност
Превръща прастарият код
В приказна, шарена черга,
Наслада, блаженство – живот.

Стефан Стефанов
01.12.2019 ГББГ

01 декември, 2019

Воал





Вятърът дърпа воала
На бялата сочна мъгла.
Плясък на гъска застава
Чинно насред тишина.
Фините капки полепват,
Правят реки, светове.
Кайкът отдавна прогизнал,
Плъзга ръце, колене.
Всичко е някъде тука
В този предел самота…
Само вятърът може
Да хвърли вързоп светлина…

Стефан Стефанов
01.12.2019 ГББГ

Дзисей 3



Безцелен полет от мечти,
Безкраен прочит на душата,
Безсмислен опит от лъжи,
Безценен изстрел във главата -
Безсмъртен както и преди!!!

Стефан Стефанов
30.11.2019 ГББГ