Вятърът
дърпа воала
На
бялата сочна мъгла.
Плясък
на гъска застава
Чинно
насред тишина.
Фините
капки полепват,
Правят
реки, светове.
Кайкът
отдавна прогизнал,
Плъзга
ръце, колене.
Всичко
е някъде тука
В този предел самота…
Само
вятърът може
Да
хвърли вързоп светлина…
Стефан
Стефанов
01.12.2019
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар