Рафаело Монти Забулената Истина
Пространството
ми леко се отдръпна
За
да направи място за живот
На
формите, които се прегръщат
С
идеите на късен философ.
Материята
явно беше мрамор,
Погален
от ръката на артист
В душата
на когото зрее пламък,
Жадуващ
непрестанно да блести.
Обичам
тази ярка саможертва
На
даване от свойта красота.
Талантът
се нуждае от пространство,
Ела
и влез във моето сега.
Стефан
Стефанов
18.12.2019
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар