Успешно заличен

Часовият пояс ме препаса

Стегнато и малко на верев.

Всичките ми клетки закрещяха:

Стига вече, пак ли искаш рев!?

Някак си успях да ги прилъжа –

Чака ме висока планина,

Много болка, воля безразсъдна,

Малко смърт и синя чистота.

Шерпите ме гледат заядливо,

Те живеят в тази планина,

Там където стъпват е красиво,

А за нас е болка до костта.

Пътеката нагоре е постлана

Със флагове на хиляди души.

Замръзнали тела – метричен камък –

Бележат проиграни съдбини.

Върхът е само някакво квадратче

Във мозъкът до крайност помрачен.

Надолу слиза не герой всевластен,

А егоист, успешно заличен.

Стефан Стефанов

21.06.2020 ГББГ