Персеидите,
танцуващи над къщи,
Си
направиха прозрачно тържество.
Бях
помолен да не се прибирам,
А
да гледам в звездното платно.
Там
рисуваха със светли дири
И
чертаеха със светлина,
Превъзходни
фигури незрими,
Потопени
в тъмна самота.
Тази
тъй чудата вечер – странна,
Свърши
скоро – имаше разсвет.
Персеидите
се скриха, най-безсрамно,
Във
очите ми, като цветист букет.
Стефан
Стефанов
17.08.2020
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар