След запад

 

Когато слънцето заходи в нисък запад

И се престори на вараков лист,

Скрит в шумата на меката ми круша,

Полагат птиците глави

Под пухкавата своя нежност

И спира времето във кръглите очи.

Тогава те излизат многобройни,

Властителки на черния килим,

Звезди невероятни, безподобни,

Създания от свобода и мир.

Във този тишининен исихазъм

С пределна нежност и върховна власт,

Все-веспонятна безпределна сила,

Опива ме с любовният екстаз.

 

Стефан Стефанов

14.07.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito