Любовта
изтича през пръстите,
Като
пясък от нечий ръка.
Любовта
се сгуши във спомена –
Сянка
бледа на ярка звезда.
Там
в двореца на нейното щастие –
Самота,
тишина и тъга
Тихо
влизат и гаснат кристалите,
Насновали
любовна дъга.
Жадни
устни ще питат за извора
И крила
ще разтварят души.
Искаш
ли да останеш на пътя ѝ?
Захвърли
своя страх и тръгни!
Стефан
Стефанов
01.08.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар