Тежък
метален вкус.
Тежко
кована стомана.
Тежък
парфюмен мус.
Тежко
пристъпящи двама.
Тежко
се стелят нозе.
Дрехи
разсеяно падат.
Нечии
силни ръце
Безкористно
нежно помагат.
Тежък
омаен свят,
Покрит
с пелени непонятни.
Тежък
несторен грях,
Даряващ
реки благодатни.
И само
блусът тече,
Като
нестихваща лава,
Родена
в огнена паст,
Носеща
гибелна слава.
Тежък
метален блус
Раздира
до скръб тишината
И само
жежки нозе,
Следват
жарта непозната.
Стефан
Стефанов
11.09.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар