Тихо

По залез слънце сенките си лягат.

Прозрачна е кристалната вода.

Във ничията зона рядко стъпва

Уплашена от някого следа.

Звуците извивки са – познавам,

По твоите закръглени бедра.

Толкова са много чудесата…

А тъй е тихо в моята душа.

 

Стефан Стефанов

08.21.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito