По стъпките на лятото

 

По стъпките на лятото вървя

И прашно слънце в мене се притиска.

Водата е безценна благодат,

А тя е боса, дива и лъчиста.

В реката скачам, по Балкан вървя,

В морето плувам с позлатени рибки,

А тя не спира да прозира там,

Където слънцето най-силно я притиска.

Върховно лято – жежка свобода,

Наслада пищна за порой от устни

Със тебе блус да пея във нощта,

А тя вълшебно в мен да се притиска.

 

Стефан Стефанов

13.08.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito