Крепост на вяра

 

Палацо чавейско– обител неземна,

дарена със свръх благодат.

Килия среднощна за подвиг строена,

любов и аскеза, и рат.

 

Духовната бран не ще да оставя.

Не ще да затворя очи.

Че нощните стражи отлитат потайно,

но моята вяра стои!

 

Пищни възхвали сърцето раздират.

Отвътре ме греят лъчи.

Палацо чавейско – крепост на вяра,

чакат ни хиляди дни…

 

Стефан Стефанов

25.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Безпътен блус

 

Вечерта си легнах.

Не беше нищо особено.

Но сутринта се събудих голямо момче.

Веднага хванах пътя.

Оказа се, че не води за никъде.

Това ми дойде твърде добре.

И така, ето ме тука…

Между другото от тогава не спя.

Няма на къде повече да раста.

 

Стефан Стефанов

14.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Зимно хайку

 

Витата стена,

наметна на гърба си

бяла самота.

 

Стефан Стефанов

13.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Посветен стих

 

на Мирела

Мистични сили притежаваш

и сбор таланти причудливи,

размесени със много слава -

естествени черти красиви.

Лети с перото си, не спирай.

А другото е плява диво.

 

Стефан Стефанов

12.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Стефан Милена думаше

 

Стефан, Милена, думаше:

Я ела либе Милено,

С алтъни да те нанижа,

Със сърма да те окича.

 

Че си ми либе на сърце

Дор три ми арни години.

Пълни със китки земати.

Пълни със менци напити.

 

Я стига ходи Милено,

Мома на оро сред моми

Ами невеста пристъпи

По мойте двори мермерни.

 

Та си ми къща изпълни

Със твойта хубост неземна,

Със твойта благост безмерна

И с челяд още потребна!

 

Стефан Стефанов

10.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Зима

 

Пресукана вълна вретеното вие,

А сръчните пръсти напридат безкрая.

 

Огънят пламенно с камината спори

За някакъв август и морски простори.

 

Пустинният вятър със ледени пръсти

По клоните кичи беди вкочанени.

 

След пухкави мисли лисицата скита

В дъбравата гола без грешни посоки.

 

Червеното цвете на семе се сторва

И чака ли чака сигнал от небето.

 

А тя е прекрасна одеяна в бяло

И тихо дарява дъха си свободен.

 

Зама, зима,

Пречистваща същност на мъдра вселена.

 

Стефан Стефанов

05.12.2022 Чавей

Мистериозно стихотворение

 

Мистралът потегли надолу,

Лавината в миг го последва -

Силите равно стоящи,

Мистериозни процеси отключват.

Милост не може да има.

Летят стихиите волно.

Надига се цяла вселена.

 

Стефан Стефанов

04.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

 

Мадлен

 

С трапчинки по бузите,

Стреснушки по устните,

Рани по пръстите,

Посрещна го новия ден.

 

Нощта беше приказна,

Обичаща, бликаща,

До болка изгаряща

От толкова много Мадлен.

 

Постелята широката,

Стаята високата,

И тя, чернооката,

Бърза го взеха във плен.

Но звън в телефоните…

И пак в панталоните.

Без птици са клоните

От толкова малко Мадлен.

 

Стефан Стефанов и приятели

04.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Дилема

 

     Той я загледа с интерес, защото в едната си ръка тя държеше нещо живо, пулсиращо и топло, а в другата нещо студено, пластмасово и вибриращо: дилема – помисли си той: да видим какво ще предпочете.

     Тя обаче захвърли котката и захапа смартфона, оказа се, че за нея през 21 век вече няма никаква, ама никаква дилема по този казус.

     А Вие момичета какво бихте предпочели: нещо живо, пулсиращо и топло или нещо студено, пластмасово и вибриращо?

 

03.11.2022 Чавей

Отлитане

 

Надигна се ливадата

Хукнаха бързо житата

Прозяват се прилепи

Смее се с глас пещерата

 

Нощта си играе 

На крадливи безсъници

Денят и го връща 

С вързани цветни безпътици

 

Присмива се сойката

Стряхата дълго мърмори

Хвали се сянката 

С пометени момини двори

 

Зеленясва чешмата

Водата тихо ромоли

Отлита вече душата

Със ято от девет соколи

 

Стефан Стефанов

02.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito