Зима

 

Пресукана вълна вретеното вие,

А сръчните пръсти напридат безкрая.

 

Огънят пламенно с камината спори

За някакъв август и морски простори.

 

Пустинният вятър със ледени пръсти

По клоните кичи беди вкочанени.

 

След пухкави мисли лисицата скита

В дъбравата гола без грешни посоки.

 

Червеното цвете на семе се сторва

И чака ли чака сигнал от небето.

 

А тя е прекрасна одеяна в бяло

И тихо дарява дъха си свободен.

 

Зама, зима,

Пречистваща същност на мъдра вселена.

 

Стефан Стефанов

05.12.2022 Чавей