Отлитане

 

Надигна се ливадата

Хукнаха бързо житата

Прозяват се прилепи

Смее се с глас пещерата

 

Нощта си играе 

На крадливи безсъници

Денят и го връща 

С вързани цветни безпътици

 

Присмива се сойката

Стряхата дълго мърмори

Хвали се сянката 

С пометени момини двори

 

Зеленясва чешмата

Водата тихо ромоли

Отлита вече душата

Със ято от девет соколи

 

Стефан Стефанов

02.12.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito