Лед

 

 

 

Лед под краката

Лед над главата

Лед във душата

 

Кристална пъртина

Пързалка любима

Смях за мнозина

 

Ти хвани се за мене

Аз ще сграбча пък тебе

 

Да падаме двама

Забава голяма

 

Това е то зима

Любов щом я има

 

Стефан Стефанов

22.12.2023 Чавей

Ein Winterabend

 

Ein Winterabend

Georg Trakl

 

Wenn der Schnee ans Fenster fällt,
Lang die Abendglocke läutet,
Vielen ist der Tisch bereitet
Und das Haus ist wohlbestellt.

Mancher auf der Wanderschaft
Kommt ans Tor auf dunklen Pfaden.
Golden blüht der Baum der Gnaden
Aus der Erde kühlem Saft.

Wanderer tritt still herein;
Schmerz versteinerte die Schwelle.
Da erglänzt in reiner Helle
Auf dem Tische Brot und Wein.

 

1913

Космичен шал

 

 

Шала на Млечния път си хареса

и се загърна щастлива.

Черни очите, косата черна

и някак дори горделива.

 

Последваха нощи – не спрях да се скитам,

Из шала й – приказнострастен -

тя носеше само, единствено него,

а мракът шептеше: подвластен!

 

Стефан Стефанов

07.12.2023 Чавей

Върховна

 

Шарена черга – прелестна

от мислите сръчно тъкана,

няма контрол – изумително,

а вече лежи позасмяна.

 

Ултра прозрачен е изказът –

сълза, непревзето гальовна.

Бавно събуждат се билките…

А любовта е върховна!

 

Стефан Стефанов

04.12.2023 Чавей

Лесна за обичане

 

 

Тя беше лесна за обичане

и бърза за събличане.

 

Тя беше море,

бе цяло небе…

 

Моето друго,

по-прекрасно сърце!

 

Стефан Стефанов

03.12.2023 Чавей

Чисто съзнание

 

Чисто съзнание,

безбрежна съдба,

няма желание,

няма тъга.

 

Мислите спират,

покоят мълчи,

сълзи напират,

радост струи!

 

Стефан Стефанов

30.11.2023 Чавей

Лефтера

 

Ой, ми вас друшле убави,

Убави, още гиздави,

Я си ми друшле кажете,

Оди ли ощи лефтера,

Пустата мома Милена?

Или съ вече углъви,

Углави, още задоми

За някой местен сербезин

Или пък торлак незнаен?

Ой, ми та тебе лудо ле,

Ой, ми та тебе младо ле,

Като ни питаш да кажем,

Да кажем без да те лъжем.

Още си оди лефтера

Пустата мома Милена

И ни сербези поглява,

Ни ми торлаци задява.

Най-ми та чака тебе ле

За тебе да се углъви

Със тебе да се задоми,

Чи й е време настало,

Къща саминка да върти,

Дечица много да роди.

 

Стефан Стефанов

25.11.2023 Чавей

Завръщане

 

 

Със плеромна наслада

от теафанна същност,

психеята екстазно

в домът си се завръща.

 

Стефан Стефанов

05.11.2023 Чавей

 

Цъфнала мома

 

 

Цъфнала мома, вързала,

и през гората бързала,

 

да си ми иде, отиде

на връх Балкана да види:

 

Какво е чудо станало,

станало и останало

 

на връх ми свети Никола,

там дето вий се сокола.

 

И като близко пристъпи,

цяла се в слънце окъпи.

 

Че там я чакат сватбари

със десет коли товари

 

за тежка сватба готови

със дари пушки, пищови.

 

Че либето ѝ, комита,

вече я иска - не пита:

 

Дали тя, ще му пристане,

та булка чудна да стане?

 

То всичко вече решено…

Радвай се моме Милено!

 

Стефан Стефанов

30.10.2023 Чавей

 

 

Фурнаджийска лопата

 

Това е фурнаджийската лопата на баба ми Пена. Ето и една истинска история свързана с нея.

Като млада булка, веднага след сватбата, тръпнала, непретръпнала ето я тя, на вечеря с новата си многобройна фамилия. И тогава прадядо ми Иван, нейният свекър, рекъл: я булка Стефънце, - по нашият край тъй им викат на жените, по име на мъжете им: вземи да омесиш и изпечеш хляб за синца ни. Скочила баба ми като ужилена, заключила се в стаята с нощвите и цяла нощ месила и премесвала, втасвала и превтасвала, пекла и допичала, но на сутринта, на закуска, сложила димящите самуни на паралията.

Благословил прадядо ми, разчупил хляба, опитал и рекъл: браво булка, много ти е хубав хлябът. Зарадвала се баба ми, камък и паднал от сърце. А прадядо ми продължил: от сега нататък ти ще месиш хляба за домочадието. Плакала ли е баба ми, радвала ли се е, не е твърде известно, но от тогава тя, два пъти в седмицата е месвала и пекла хляб за многобройният си нов род.

Такива ми ти истински истории от туй ми чудно село Чавей.

 

Ял от бабините хлябове,

внук Стефан 27.10.2023 Чавей

Светли нощи

 

 

 

Радостотворен плач

в очите ми прелива.

Премного благодат –

душата е щастлива.

 

По нощите на спя,

а то и няма нужда.

Пръскам светлина –

своя, а не чужда!

 

Стефан Стефанов

26.10.2023 Чавей

Тази игра

 

Аз те намерих,

ти ме позна

в безсънни нощи,

в сълзи от смях.

 

Така започва

тази игра -

любов омайна

за мъж и жена.

 

Стефан Стефанов

26.10.2023 Чавей

Красота

 

Живея в шепите на Бога.

В сърцето Му, живея аз.

Там няма страсти и тревоги.

Там има само красота!

Стефат Стефанов

22.10.2023 Чавей 

Докрай и отвъд

 

 

Тя се казваше Таня и беше добра

По тичане гола всред росна трева.

 

Вълшебни моменти на връх планина,

Спомня си още моминска снага.

 

Като самодива в екстаз от страстта,

Танцува вълшебно безподобна жена.

 

И само за него, докрай и отвъд,

Бие горкото във нейната гръд!

                     

Стефан Стефанов

21.10.2023 Чавей

Жълта есен

 

 

Две жълти пеперуди се гонят

сред жълти цветя и листа.

Слънцето есенно канят

на тази извечна игра.

 

А то ги злати, позлатява

във късният есенен храм,

със вятър ги слънчев обвява,

превръща ги в есенен плам.

 

Стефан Стефанов

15.10.2023 Чавей

Относно Надеждата

 

    Тя се казваше Надежда и бе 100 кила. Бе снажна мощна, яка и пищна, но не и дебела. Може би от там и страхотното и самочувствие. Освен това, бе положително настроена, жизнерадостна и с преливащо чувство за хумор. На всеки купон, тръшваше безцеремонно на масата, огромните си по размер гръдни аргументи и се започваше една… След като набързо удареше две ракии, стой та слушай истории и лакърдии, коя от коя по-пикантни и по-завързани. Но любима ѝ беше следната.

    Мъжът ми – казваше тя: навсякъде се хвали, че бил щастливо женен, защото живеел със сто кила Надежда. Вечер лягал със сто кила Надежда, а сутрин се събуждал също със сто кила Надежда, и така цели тридесет години.

    Другите дами от компанията не можеха нищо да ѝ противопоставят. Някоя, по някое време ще извади снимка на 5-6 внучета, друга пък ще спомене, че гледа 20-30 свине майки, но не би.

    Сто килограмовата Надежда винаги биеше всички с явното си стокилограмово превъзходство и печелеше безапелационно зафомилият се пореден среднощен купон.

    Та това е от мен относно Надеждата.

 

Стефан Стефанов

09.10.2023 Чавей - Палацото

Есенни тайнства

 

Есенни тайнства –

вряща тава,

дарове Божии,

за зимнина.

 

чушки, домати

и патладжан,

моркови, чесън,

лук от балкан,

 

черно пиперче

и магданоз,

захар със масло,

сол без въпрос.

 

Нека да къкрят,

нека си врат,

на масата чака ги

огромен комат.

 

Че идела зима,

добре ни дошла

в килера е пълно

със таз зимнина.

 

Есенни тайнства

във китно селце,

някой стъкмява

за тебе дете!

 

Стефан Стефанов

30.09.2023 Стоевци

Хей Джак

 

Хей Джак, направи го пак.

Още е тъмно, давай, давай Джак!

 

Притисната нощ, любовен разкош,

всичко потръпва от слабост и мощ.

 

Хей Джак, направи го пак.

Още е тъмно, давай, давай Джак!

 

Приижда вълна. Стене жена.

Вселената шепне: не, няма вина!

 

Хей Джак, направи го пак.

Още е тъмно, давай, давай Джак!

 

Стефан Стефанов

Чавей 15.09.2023

Горчив блус

 

Блусът лежерно разбърква нощта.

Тя е кафе със много тъга!

Сам да го пиеш до ранни зори,

просто не става - горчи ли, горчи.

 

Стефан Стефанов

10.09.2023 Чавей

Картина

 

С какво да започна да пиша,

картината чудна Живот?

Със страст безразсъдно пенлива?

С възхита от зрънце любов?

Да може, щом някой я види,

да влезе във нея честит

и с птиците – везани пазви,

да литне в безбрежни дали.

О, дивна картино, вълшебна –

Божественорадостна мощ,

кажи на кого си потребна,

щом има и още среднощ!?

 

Стефан Стефанов

Чавей 22.08.2023

Разкошна непонятност

 

Устните не искат думи,

а други устни върху тях.

Прозрачно чиста е водата.

Съзнание не падай в прах.

Каква разкошна непонятност

Той сътвори заради теб.

Насладата е тъй върховна

за друго просто няма ред!

 

Стефан Стефанов

05.08.2023 Чавей

Бавен среднощен

 

Моята китара

може да плаче само блус –

бавен, среднощен,

любовен блус.

Има само шест струни,

но безброй среднощни сълзи –

вибрации любовни,

само за теб.

Бавна среднощна ръка

по грифа на твоите струни.

Бавна любовна река

по водопада на твоите извивки,

резонира със радостни сълзи.

Стара е мойта китара

и блусът, блусът е бавен.

Вие двете така ме заливате.

Вие двете така ме опивате…

А можете само блус –

бавен, среднощен!

 

Стефан Стефанов

31.07.2023 Чавей

Огнено хайку

 

Огънят бавно

изпепелява съдби,

мечти и сълзи…

Стефан Стефанов

24.07.2023 Чавей

Все още Садхак

 

Това не може тъй да продължава:

пространството и времето и аз,

и нещо ново, също и забрава…

Събуждай се, събуждай се Садхак!

 

Стефан Стефанов

21.07.2023 Чавей

Детство

 

Прах до колене, кал до уши.

Цял ден навънка, цял ден игри.

Детство вълшебно, безкрайно дори.

Със щастие пълно, живяно в лъчи.

Несекваща радост струящи води.  

Чиста наслада за млади души.

 

Чавей 16.07.2023

Стефан Стефанов

 

Бъди

 

Бъди

Христос

Тук

Сега

Не искай

Дай

Раздай

Сърцето си

Докрай

Разтваря се

Душата

В Празнотата

Както

Капка

Във Вадата

Щастие

Любов

Безкрай

Красиво е

 

Владимир Георгиев