Шала
на Млечния път си хареса
и се
загърна щастлива.
Черни
очите, косата черна
и някак
дори горделива.
Последваха
нощи – не спрях да се скитам,
Из
шала й – приказнострастен -
тя
носеше само, единствено него,
а мракът
шептеше: подвластен!
Стефан
Стефанов
07.12.2023
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар