Тя се казваше Надежда и бе 100 кила. Бе снажна
мощна, яка и пищна, но не и дебела. Може би от там и страхотното и
самочувствие. Освен това, бе положително настроена, жизнерадостна и с преливащо
чувство за хумор. На всеки купон, тръшваше безцеремонно на масата, огромните си
по размер гръдни аргументи и се започваше една… След като набързо удареше две
ракии, стой та слушай истории и лакърдии, коя от коя по-пикантни и
по-завързани. Но любима ѝ беше следната.
Мъжът ми – казваше тя: навсякъде се хвали,
че бил щастливо женен, защото живеел със сто кила Надежда. Вечер лягал със сто
кила Надежда, а сутрин се събуждал също със сто кила Надежда, и така цели
тридесет години.
Другите дами от компанията не можеха нищо
да ѝ противопоставят. Някоя, по някое време ще извади снимка на 5-6 внучета,
друга пък ще спомене, че гледа 20-30 свине майки, но не би.
Сто килограмовата Надежда винаги биеше
всички с явното си стокилограмово превъзходство и печелеше безапелационно
зафомилият се пореден среднощен купон.
Та това е от мен относно Надеждата.
Стефан
Стефанов
09.10.2023
Чавей - Палацото
Няма коментари:
Публикуване на коментар