Белите гълъби

 

 

Ръцете ми – белите гълъби,

към тебе любовно летят.

И няма умора, ни спиране,

със полет към теб съм богат.

Където да идат мечтите ти

помни тези бели ръце,

които от тебе готови са

да сторят безкрайно небе!

Неизказана нежност

 

Неизказана нежност от ръцете струи.

Те прегръщат и галят, те затварят очи.

И дори да е всичко, разпиляно на прах,

неизказана нежност, сипят дланите пак.

И притихва покоя – Любовта се яви.

Неизказана нежност на душата дари!

 

Стефан Стефанов

Чавей 30.06.2023

Risonanza

Basta una lacrima d'amore

per lavare via tutta la tristezza dell'anima.

Basta un brivido d'amore

per dare vita all'intero universo.

È proprio per questo che ti amo fino alle lacrime.

Resta con te a vibrare in risonanza.

Stefan Stefanov

23/06/2023 Chiave

Резонанс

 

Една любовна сълза е достатъчна

за да измие цялата тъга на душата.

Един любовен трепет е достатъчен

да вдъхне живот на цялата вселена.

Точно заради това те обичам до сълзи.

Остава с теб да затрептим в резонанс.

 

Стефан Стефанов

23.06.2023 Чавей

Давно пора

 

Мне с умом давно пора,

но Душа, не тянеть.

 

Нету мысль, нену стон…

А любов и манеть.

 

Вот тякая мне судба,

нету в ней дорога…

 

Я люблю и навсегда.

А тъй лутше с Бога…

 

Стефан Стефанов

23.06.2023 Чавей

Сянка

Сянката ми падна върху мен.

Бе: черна, тежка, плътна и студена.

Изчезнах!

Нямаше фактически предел...

Но устните потрепнаха в червено.

Стефан Стефанов

Чавей 19.06.2023

Гора

 

 

По стръмните склонове

габърът впива се,

прегърнал земята ни

държи ли, държи.

 

Потокът до камъка,

прорязва снагата ѝ,

а тя извисява се

сред тучни мъгли.

 

Там мечките шетащи,

подреждат годините…

Промъква се слънцето

сред клони ръце.

 

Гора, преизпълнена

с пътеки и спомени,

за малко от пътя ми

бъди ми сърце!

 

Стефан Стефанов

Чавей 15.06.2023

Вълшебна гора

 

Жива русалка

Вкаменена вълна

Разлистени тайни

Вълшебна гора

 

Стефан Стефанов

04.06.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Студената Пролет

 

Прегърби се вятъра, снага си изви

на пролетни землища град подари.

 

Божури припламнаха сред тучни треви.

Търкалят се облаци, небето гърми.

 

Мокра до костите крещи Пролетта:

студена съм още, но ти пък ела!

 

Стефан Стефанов

01.06.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito