Прозрачност

 

Странникът и неговата сестра 1918 Борис Георгиев 

Прозрачна сянка се прокрадна

Току през моите очи,

Обгърна нежно гордостта ми,

Но нищо друго не личи.

 

Аз чувствам тези длани леки

На мощните си рамене,

Но вятърът, пък и морето,

Отмиват късното небе.

 

Обръщам се, а там прозрачност –

По-тайна и от мрачина.

И тази тиха непонятност

На влюбени до смърт сърца.

 

Стефан Стефанов

19.01.2024 Чавей