Край

Сам си се чудя и сам си се мая,

И о, изненада, виждам си края.

Не, че се свършва прекрасното нещо,

Което от Него, пием горещо.

Но щом то въздъхнеш, ей тъй от душата

И минеш напряко, току под дъгата

За миг се стопяват – изнизват се дните

На пръсти си тръгват и чезнат мечтите.

Добре де, признавам си не, че съм труден,

А май, позаспал съм във свят пеперуден.

Стефан Стефанов

04.04.2019 ГББГ

Взрив

Пролетният вятър скуби веселите ми коси,

Няма още пеперуди, но ухае на треви.

Слънце, облаци дъждовни, прекомерна благодат,

Бързат да зарадват всички жители на този свят.

Топлото пристъпва босо сред усмихнати цветя.

Всички чакат да избухне любовта на Пролетта.

Стефан Стефанов

03.04.2019 ГББГ

Бялата държава

Не заспивай щом душата свети.

Не прахосвай китните лъчи.

Заяви със цялата си нежност

– Няма нощ във моите очи.

Заревото идещо от изток

Няма да забрави да дари,

Цялата си мека непорочност,

Всичките си зарни светлини.

Не заспивай – ти си светлината.

Припомни си – само си спомни,

Онова Божествено начало,

Бялата държава – всъщност ти!

Стефан Стефанов

22.03.2019 ГББГ

Да разпръскваш щастие

/Пролет е и нищо не мога да сторя срещу това/

Краткото пътуване наречено живот

И дългото сбогуване със името любов,

Точно теб избрали са, нямаш вече шанс,

Хвърляй голи помисли и ела на танц.

Той ще е божествен лъч, пълен с красота,

Няма да е лесничко, но каква съдба -

Всичко да струи през теб, като че река,

Хукнала през космоса, боса с хвърчила.

О, какво величие, радост, благодат,

Да разпръскваш щастие, с което си богат.

Стефан Стефанов

22.03.2019 ГББГ

За дишащите да си поговорим

Бронзови момичета във парка

Със бляскави от щение гърди,

Срещат слънцето под синята му арка

И едрите – балканските звезди.

А истинските - живите девчата,

Замислени, загледани встрани,

Пропускат да се срещнат със ръката,

Галеща метални красоти.

Ех, бронзови шедьоври под небето

На дишащите дайте тази нощ

Да бухне бухал, да ухай полето,

Да блесне поглед с цялата си мощ.

Извивките, пулсациите сочни,

Потайните горещи светове

Да спрат да бъдат бледо непорочни,

А да избухнат в ярки цветове.

Стефан Стефанов

19.03.2019 ГББГ

Плоскоземецът

Обикаля слънцето около мен

Цялото във потрес и почуда:

Мислех, че съм център на света,

А то било великата заблуда!

Плоската земя се смее във захлас:

Туй е мойта тайна явно скрита.

Ех, какви чутовни светове,

Жаждащи за твоята възхита!

На разкошната вселена предстои

На парад да мине покрай мене:

Ще приема звездните тълпи -

Цар съм на изгубеното време.

Стефан Стефанов

11.03.2019 ГББГ

Простено прости.

Прошката е изява на Любовта, а Бог е Любов. Прошката разкъсва веригата на причиноследствената връзка и ни прави свободни от нея.

Простете и се потопете в блаженството на Любовта!

о. Стефан

11.03.2019 ГББГ