Персеидите,
танцуващи над къщи,
Си
направиха прозрачно тържество.
Бях
помолен да не се прибирам,
А
да гледам в звездното платно.
Там
рисуваха със светли дири
И
чертаеха със светлина,
Превъзходни
фигури незрими,
Потопени
в тъмна самота.
Тази
тъй чудата вечер – странна,
Свърши
скоро – имаше разсвет.
Персеидите
се скриха, най-безсрамно,
Във
очите ми, като цветист букет.
Стефан
Стефанов
17.08.2020
Чавей
Ще
отгледаш ли за мене жълта котка?
Ще
изпееш ли кантата със крила?
Ще
погалиш ли ликът ми в тиха локва?
Ще
переш ли гола слънчеви сукна?
Стефан
Стефанов
14.08.2020
Чавей
Във
жълтото ухание на розата,
В
усмивката на черните очи,
Във
искрата от нечие докосване,
Във
капките дъждовни може би,
В покоя
непонятен на поляните,
Във
пухкавите облачни води…
Навсякъде
е мойта обич искрена,
Навсякъде,
навсякъде – почти…
Стефан
Стефанов
30.07.2020
Чавей
Котката
прилегна ми в краката –
Стар
адепт с всевиждащи очи:
Няма
страшно, тук съм да те пазя,
Само
малко място направи.
Сторих
ѝ, и тя се овъргаля
В
космоса на новия ми дом.
Старинна
мантра после понапреде,
А
тишината пазеше исон.
Стефан
Стефанов
25.07.2020
Чавей
Тежко
въоръжени ангели
Пазят
моята душа –
Безсмъртна
е милата, –
Но
крехка като сълза.
Чистият
блясък в очите ми
Само
от нея струи.
Тя
е явно безценната –
Всичко
друго гори!
В
съюз със моята душа
Все
искам да остана:
Прости
ми скъпа – любовта –
Е
вечната ми рана!
Стефан
Стефанов
02.08.2020
Чавей
Чертае
огънят любимата си диря
По
кожата на морното поле.
Напредва
бавно черната лавина,
Димът
я следва с кълбесто лице.
Пътуват
дълго и безлюдно става,
Царството, останало зад тях.
Залезът
припламна ошашавен.
Във
дим и пепел паметно горях.
Стефан
Стефанов
10.08.2020
Чавей
Зеленият
змей исполински,
Протегнат
да пие вода,
През
всичките златни години
Закрилник
ни бе от беда.
Снагата
му мощна, скалиста,
Прегръщаше
всеки юнак,
Дръзнал
да викне: свободен!
Със
сабя и пушка, с байрак.
Митичен,
но жив и най-свиден,
Във
песни чутовни възпян,
Обичам
те и се прекланям,
Пазителю
роден Балкан!
Стефан
Стефанов
10.08.2020
Чавей
