26 януари, 2020
24 януари, 2020
Времеви въпрос
Тук
съм за да не забърза
Времето
напред-назад
По
извитата спирала,
Вектор,
или пък квадрат.
Времето
не ми е важно
То
за мен не е пара,
Нямам
никаква представа
Що
за глупост е това.
Но
реших да го възпитам,
Да
го вкарам във чреда
На
върховна преброеност
И
кристална яснота.
За
да не завий на ляво
В
относителна дъга,
А
да може да отмерва
Атомното
ни сега.
Що
за израз – няма време!?
Няма
кой да заловя.
И
пространството изчезна.
Аз
къде съм и кога?...
Стефан
Стефанов
24.01.2020
ГББГ
23 януари, 2020
Пищни очи
Бавно
се буди зората
С розови бузи мълчи.
Потръпват
от радост цветята
Вперили пищни очи.
Не
спирай забързано лято,
Горещи
лъчи изпрати,
Целувай
ни страстно, богато,
Но
капка роса остави.
Да
пием от благата манна,
Разсипана
с щедри ръце
В изящна,
прекрасна картина
На
тънещи в рай светове.
Стефан
Стефанов
23.01.2020
ГББГ
22 януари, 2020
18 януари, 2020
Химическо стихотворение
Побелял
съм от сол
И припадам
от липса на натрий.
И магнезият
мил,
Ме
дарява със крампи приятни.
Чак
кръвта ми синей,
Прекалила
със медните сладки.
Кислороден
повей,
Моля
те, окисли тези хими-загадки.
Имам
таблица с вас
И на
нея сте бойни машини,
Но
един е за мен, -
Който
крият от много години.
Стефан
Стефанов
18.01.2020 ГББГ
15 януари, 2020
Абонамент за:
Публикации (Atom)







