Пищни очи

Бавно се буди зората

С розови бузи мълчи.

Потръпват от радост цветята

Вперили пищни очи.

Не спирай забързано лято,

Горещи лъчи изпрати,

Целувай ни страстно, богато,

Но капка роса остави.

Да пием от благата манна,

Разсипана с щедри ръце

В изящна, прекрасна картина

На тънещи в рай светове.

Стефан Стефанов

23.01.2020 ГББГ