Огромна загуба

Очите ми изгубиха способност

Да виждат друго – само красота,

Течаща по незримите канали,

Наричани от някой самота.

Опивам се и бавно се пропивам

С уханният и сладък аромат,

Ръцете ми танцуват и рисуват

Картината на този дивен свят.

От цяла вечност вече изнемогвам

Под булото на нейния воал,

Обгърнал мирозданието древно,

Превръщайки го в сетен идеал.

Очите ми не искат нищо друго,

Те виждат само Твойта красота,

Притихвам във смирена благодарност

И моля се с препълнена душа.

Стефан Стефанов

10.01.2020 ГББГ