Степният вълк /по Херман Хесе/

Аз съм степният вълк, който вие в полето
И викът ми среднощен раздира деня.

Жаждам нейната шия извита разкошно
И по стъпките леки до смърт ще вървя.

Как ухае на кръв и на мляко простора.
Подлудяват ме нейните черни очи.

Тя е мойта съдба - безнадеждно жестока
И разкъсва душата ми с бели зъби.

Стефан Стефанов
12.07.2009 GBBG

Градински бунт

В бутиковата ми градина

Надигна се неистов вой.

Цветята, тази моя слабост,

Потеглиха със мен на бой.



Начело тя, хортензията,

Превземка първа на света,

Не стига, че е тъй дебела,

Ами и сменя си цвета.



Магнолията, тази фръцла,

Фасони дай и да крои,

Така сърдито размириса,

Че покрай ней не се стои.



И орхидея – толкоз крехка

И тя със тях се съюзи,

Да не говорим за флоксила,

Известна с хитрите очи.



Драцении и родгерсии,

Обърнаха ми гръб дори.

Хибискуса и бенджамина,

Пораснаха като гори.



Единствено да защити ме

Мушкатото се изчерви,

Но кой брои го във бутика,

Нали от село е уви.



И всичко туй, че вчера вечер,

Погалих нежно по цвета,

Обичната ми теменужка

Със ръст на сребърна игла.



25.07.2009 GBBG

Духовен пир

Дойде на пръсти Тишината
И ме превзе, дори без стон.
Мълчанието се нанесе
Съвсем легално в моя дом.

Покоят, после навести ме,
Разгледа стаите подред.
Приседна, уж да си почине
И ми поиска чай със мед.

Във върволица надойдоха:
Смиреност, Нежност, Благослов,
Жертвоготовност безгранична,
Надежда, Вяра и Любов.

А Прошката позакъсняла
Със Изповед дойде в ръка.
О Покаяние съдбовно,
Не идвай тука без сълза.

Ти Милосърдие, не чакай,
Като изпъдено навън,
В едно със пухкавата Обич,
Влезте дълбоко в моя сън.

От тези пречестити гости,
Домът ми засия блажен.
Къде ти, пир, току през пости!
Духовен пир, и то за мен!

Стефан Стефанов
19.07.2009 GBBG

Монашеска награда

Напълно отстранил от пътя,
Светът и егото си той,
Сам пали го и се потапя,
Във жежкия молитвен зной.

Щом тя, удари неразбрана –
Камбаната, сред пустошта,
Отдръпва залък от устата,
Оставя четки и пера.

И всичко друго мигом чезне,
Най-важното сега стои -
Във дивен разговор със Бога,
Душата да се услади.

Блаженство, потрес и наслада.
Екстаз струящ от вси страни –
Монашеска награда малка,
За подвизи, обети дни…

Стефан Стефанов
19.07.2009 GBBG

Синьо

Синьо

От премного синьо
Просторът прималя

Плясъкът на гъска
В блатото се свря

Сипналата утрин
Свежест подари

На върха скалите
Слънце позлати

Легнала на плажа
Вълната се смири

С кехлибар дървото
Плодове смени

Безметежно тайнство
Красота роди

Непосилна радост
Дар за две очи

Стефан Стефанов
18.07.2009 GBBG

Цивилизация

Аутодафе

Реших със огъня среднощен
Душата ти да изгоря.
Знам твойто тяло ще я пази,
Като скалата стрък трева.


То първо ще се разтрепери,
Ще се извива в сто страни.
Ще завибрира като лудо
И цяло ще се изпоти.


Отличен бодигард – неистов,
Пазител на живот и смърт,
За нея е готов на още –
Чутовни подвизи и твърд.



Но после идва ред на нея –
Жадувам твоята душа.
Със хилядите шашки лава
Само за миг ще я взривя.



Не, няма никаква надежда,
Да ме остави тази власт.
Горя с червена безнадеждност
И паля вече твойта страст!

Змейова сватба

Въоръжен с болезнен крах
по границата надразумна,
придвижвам своя смъртен страх
на пръстите на смелост шумна.

Мечта е моят чист компас,
преекспонирано трагична.
Небето скупчено над нас
от ложа гледа безгранична.

Какъв процес незабравим!
Каква божествена държава!
Треперещ като херувим
вървя по лед от срам и слава.

Под пластове вечерен грим,
целта ми вече е открита -
усмивка, поглед, жест любим
това издаде де е скрита.

Прицелвам се, а тя се смей...
Нима игра със мен играе!?
По-страшен съм дори от змей,
но тя целува и нехае.

Тежка клетва

Със тежка клетва днес закле ме

премилостивото сърце.

Евангелието поднесе,

току пред моето лице.



Камата сложи най отгоре

и револверът натъкми.

Повдигна пурпурното чело

и ме погледна във очи.



Поиска безпощадни думи

със устните да промълвя.

В едно със него, до предела

на любовта, да изгоря!

ANONIMO VENEZIANO