Въоръжен с болезнен крах
по границата надразумна,
придвижвам своя смъртен страх
на пръстите на смелост шумна.
Мечта е моят чист компас,
преекспонирано трагична.
Небето скупчено над нас
от ложа гледа безгранична.
Какъв процес незабравим!
Каква божествена държава!
Треперещ като херувим
вървя по лед от срам и слава.
Под пластове вечерен грим,
целта ми вече е открита -
усмивка, поглед, жест любим
това издаде де е скрита.
Прицелвам се, а тя се смей...
Нима игра със мен играе!?
По-страшен съм дори от змей,
но тя целува и нехае.
Няма коментари:
Публикуване на коментар