Аз съм степният вълк, който вие в полето
И викът ми среднощен раздира деня.
Жаждам нейната шия извита разкошно
И по стъпките леки до смърт ще вървя.
Как ухае на кръв и на мляко простора.
Подлудяват ме нейните черни очи.
Тя е мойта съдба - безнадеждно жестока
И разкъсва душата ми с бели зъби.
Стефан Стефанов
12.07.2009 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар