Напълно отстранил от пътя,
Светът и егото си той,
Сам пали го и се потапя,
Във жежкия молитвен зной.
Щом тя, удари неразбрана –
Камбаната, сред пустошта,
Отдръпва залък от устата,
Оставя четки и пера.
И всичко друго мигом чезне,
Най-важното сега стои -
Във дивен разговор със Бога,
Душата да се услади.
Блаженство, потрес и наслада.
Екстаз струящ от вси страни –
Монашеска награда малка,
За подвизи, обети дни…
Стефан Стефанов
19.07.2009 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар