Дъжд

Дъжд


Най-после и дъждът се наприказва
със дългите ми къдри призори.
Сега вървя през мокрите му тайнства,
а споменът не спира да вали.

Но сълзите тогава бяха други,
блестеше с тях любимото лице.
Къдрите ми върховно горделиви
прегръщаха напразно ветрове.

Така и не успях да свикна с нея -
просмукващата есенна тъга.
Процежда се през нея тишината
и се пропивам с дива самота.

Стефан Стефанов
17.04.2010 GBBG