Отказ

Отказ

Преди да откажа брилянтния,
Вълшебния, скъпия дар
Предлагам да седнем под сянката
И пийнем отровен нектар.

Че няма да стане – то видно е.
Не мога така изведнъж…
Да пием до дъно – e хубаво,
В сърцето ми плисна се ръж.

И как тъй реши!? А, отдавна е.
А аз пък дори да не знам…
Я сипвай кураж от бутилката,
Не искам да бъдеш с мен сам.

То стъмни се май и разпени се
Безбрежното мое море.
Да хвърляме дрехи и помисли,
За къпане време дойде!

Стефан Стефанов
20.04.2010 GBBG