Черно и синьо

Черно и синьо




Рисува Слънцето със жълти тебешири

горещи срещи в черните очи.

Морето палаво на пръсти се повдига

за да ги плисне с пенести вълни.

И Вятърът, съвсем не чака дълго

в прозрачния простор умело скрит.

Започна флирт, уж с миглите изкусни,

а ненадейно духна страховит.

Земята само нещо се помайва,

потрива се, почесва се, пръхти.

Най-сетне сети се, че може само

да ги плени в дълбоки пещери.

А те блестят със пламъка си черен.

На всички се усмихват със лъчи.

Но винаги остават възхитени

от синьото на Нейните очи.



Стефан Стефанов

08.06.2011 GBBG

искане

искане

горещият гръб на разголено лято
крилете вълшебни на волното ято
отблясъка страстен на чистото злато
две думи любовни написани слято

отвара на извор роден в планината
ухание диво на билки в полята
мрежеста сянка на клони в гората
гребен разпенен коронясал вълната

мистични напеви на песни вековни
скалисти усои на пропасти ловни
тътен и слава от битки чутовни
възхвали и химни със знаци съдбовни

вихрушки и преспи градушки и хали
цветя пъстроцветни навред разцъфтяли
дървета вековни на гръм устояли
сладко от устни – устните яли

блеснали погледи търсещи риска
морето което гальовно се плиска
сърцето което в любовта се притиска

всичко от мене Той тихо поиска

Стефан Стефанов
29.03.2011 GBBG

Отказ

Отказ

Преди да откажа брилянтния,
Вълшебния, скъпия дар
Предлагам да седнем под сянката
И пийнем отровен нектар.

Че няма да стане – то видно е.
Не мога така изведнъж…
Да пием до дъно – e хубаво,
В сърцето ми плисна се ръж.

И как тъй реши!? А, отдавна е.
А аз пък дори да не знам…
Я сипвай кураж от бутилката,
Не искам да бъдеш с мен сам.

То стъмни се май и разпени се
Безбрежното мое море.
Да хвърляме дрехи и помисли,
За къпане време дойде!

Стефан Стефанов
20.04.2010 GBBG