Черно и синьо

Черно и синьо




Рисува Слънцето със жълти тебешири

горещи срещи в черните очи.

Морето палаво на пръсти се повдига

за да ги плисне с пенести вълни.

И Вятърът, съвсем не чака дълго

в прозрачния простор умело скрит.

Започна флирт, уж с миглите изкусни,

а ненадейно духна страховит.

Земята само нещо се помайва,

потрива се, почесва се, пръхти.

Най-сетне сети се, че може само

да ги плени в дълбоки пещери.

А те блестят със пламъка си черен.

На всички се усмихват със лъчи.

Но винаги остават възхитени

от синьото на Нейните очи.



Стефан Стефанов

08.06.2011 GBBG