Дарение

На природата сторих дарение,
а тя дълго се смя от сърце.
Прегърна ме със леко движение
и понесе ме с нежни ръце.

На светлинни години заведе ме
всред безбройни пламтящи звезди.
После някак прилъга и времето
и началото грейна в зари.

Пред очите ми слисани в чудото
разиграваше дивен етюд,
в който биос, любов и енергия
се държаха със мен като с луд.

Е, накрая под сянката пролетна,
упоена от дъх на сено,
приземи ме със нежно докосване.
-Да, любими, да бъдем едно!


Стефан Стефанов
28.05.2011 GBBG