Гаврилушка
Гаврилушка, защо си тъжен?
Защо очичките блестят?
За тази котка ли подсмърчаш,
Най-меката на нози свят!
Със нея си игра до вчера
И гушка топлата душа,
А днес я няма и не мога
Със нищо да те утеша.
Гаврилушка, недей да плачеш.
Не търкай тъжните очи.
Тя скри се нейде под кревата
И изненада ни гласи.
О, ето я! Но кой е с нея!?
Кои са лудите искри,
Орисани като от фея,
На пакости и хитрини?
Това са нейните кутрета,
Облечени в петнист юрган.
На мама котка са хлапета,
За къщата пък ураган!
Стефан Стефанов
03.06.2010 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар