Ръцете

С какво са днес ръцете ти заети?
С коситба, с кръстен знак за благослов?
Или понечили да милват цвете,
Лице да галят с чудната любов?

Дали не сресват двете ти хлапета?
Дали не плискат океан в лице?
А може би рисуват упоени
На танца страстен волните криле?

А камъкът как могат да извайват,
Дървото и метала с векове.
Да носят тежко без да се повайват,
Да ринат безподобни снегове.

По струните да лепнат са готови,
По хълмите на влюбена жена.
Да пазят завет на свещта съдбовна
И милват нежно скръбната душа.

С какво там още те са днес заети?
Със писане по белия мегдан?
Да сеят смърт по бойните полета
Или неистово да зидат храм?

Невероятно силни и разкошни,
Преливащи от нежност и от плам,
Дарени ни да бъдем най-могъщи -
Но никога завързани от срам!

Стефан Стефанов
05.06.2010 GBBG