31 март, 2014

Мечи лук


         Днес е 22 март – равноденствие, Първа пролет, ново начало, ново раждане и там каквото се сетите още.
         По това време в горите и полянките около Узана, левурдата превзема територии. Решавам да напълня раницата за приятели и любители на диво-оранжерийните продукти.
                Качвам се на Алфата и отпрашваме през гори и върхари по меки горски пътища. Тя е Q4 и не се дава лесно, но все пак не е Виетнамка, оставям я посред гората, пред една огромна яма пълна с кална вода и стръмни брегове със сериозна денивелация. Мятам раницата на гръб и продължавам по пътя. Знам точно къде отивам.
                Да де, но и тя знае! Пресни следи от мечи лапи изникнали от нищото, дълбоко и ясно отпечатани във влажната почва тичат пред мен.
                Ах тая ранобудница, изпреварила ме е. Забързвам крачки с надежда, че все още не е късно.
                Когато запъхтян и плувнал в пот стигам до плантацията с левурда виждам, че мечката вече се е настанила и е започнала угощението без мен. Седи си тя като човек, скубе с лапи околните леста и сладко си похапва.
                Без да губя никакво време, разтварям раницата и също с две ръце започвам да скубя и пъхам в нея виталната зелена свежест.
                Мечката ме видя и веднага разбра за какво иде реч. Изправи се и започна ожесточено да пасе, да скубе с лапи и да тъпче левурдата в устата си.
                Аз не се отказвам, скубя толкова бързо, колкото мога.
                Мечката от своя страна ускори темпото, с което до сега унищожаваше зелената магия, до непосилни за мен диви стойности.
                Сигурно от страни изглеждаме като забавен епизод от мултфилм: аз от единия край на поляната, тя от другия и постепенно се приближаваме до центъра й и един към друг.
                Нещата станаха сериозни, мечката не само, че не  перставаше да яде и непрекъснато ме следеше, но намери време да изреве и с това да ме предупреди, че вече губи търпение и сериозно се е замислила да ми даде един хубав мечешки урок по добри обноски.
                Разбирам отлично недвусмисленото й послание. Все пак съм само един градски натрапник, който се опитва да напазарува, без да си плати, от нейният див супермаркет и то мечи лук!
                Стефан Стефанов

                31.03.2014 GBBG

25 март, 2014

Голям смях



Умът ми се хвърли връз нея,
разкъса каквото можа...
Вселената дълго се смя!

Стефан Стефанов
25.03.2014 GBBG

24 март, 2014

Дрезина



На прелеза бе кацнала дрезината,
С червената си рокличка – любимата.

Стоеше кротко, тихо се усмехваше,
Фучеше с пара, после пак притихваше.

Така унесена в мечтания за бъдното.
Затънала като луна във тъмното,

Предчувстваше незнайните предели,
Със релсите примамливо поели.

И щом политна в дивите покои,
По мостове, в тунели, и завои,

Разтвори се душата й в безкрая
Във вятъра открила сладко рая!

Стефан Стефанов

18.03.2014 GBBG

19 март, 2014

Стъпало



Премести се забравено стъпало.
Почупиха се хиляди очи.
Началото започна да личи.

Стефан Стефанов

19.03.2014 GBBG

17 март, 2014

Голородений





Голородените надянаха одежди
И красотата в миг се изпокри.
Защо извръщаш поглед? Тя е нежност,
Обгръщаща ни с ласкави вълни.

Невинността е другото й име,
Струяща от уханната и гръд.
При  нея се пресели светлината,
Рисувайки я с краски от отвъд.

Изящество, финес и безподобност
Са дарове от майстора знаток.
Голородений, твойто съвършенство
Е чуден акт на чистата любов!

Стефан Стефанов

17.03.2014 GBBG

11 март, 2014

Жажда


На едри глътки пия си живота,

не го пестя, та той е толкоз скъп!

Коктейл могъщ от билки безподобни,
завършващ с дълъг, страстен послевкус!

Стефан Стефанов
11.03.2014 GBBG

05 март, 2014

Сълзи


Изтънченият ръб на светлината
Пространството придърпа подръка.
Кръстосаха се мигом небесата
И топлина по пътя се разля.

Горещо, тъмно, влажно и блажено,
Животодайно място без лъчи.
Събират се отвсякъде простори,
Но истината тихичко мълчи.

Понякога на римите прибоя
Заливат ме със пенести вълни.
Задъхан съм и дълго време бродя
По плодестите пурпурни води.

Но как я помня, шеметна и страстна,
Гореща и готова за възторг,
Престъпно млада, дивна и опасна,
Незнайно - моя, ложе и чертог.

По тънкият й ръб на светлината
Прокрадна се на щастие небе…
Какви очи! Какви безкрайни клетки,
Препълнени със сълзи на дете!

Стефан Стефанов

04.03.2014 GBBG