Клошарите, мойте приятели,
След тежкия ден са в запой.
Четат си „Бардо” и „Мечтатели”
И пийват от спиртния зной.
Усмихват се, пушат си бедствено,
С псувните поставят акцент
И някак по детски естествено,
Заспиват на мокър цимент.
Какво да ги правя? Обичам ги!
Подавам това, онова.
Разменямe
фрази. Обличам ги.
В душите им дълго снова.
И там ги намирам, надеждите,
И верите в светлият ден.
И там ги намирам, любовите,
Към всички, дори и към мен!
Стефан Стефанов
20.11.2014 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар