Зиме

Пианото си дрънка нещо в хола.

/Защо е там, не мога да реша!/

А котаракът мой, Авитохола,

Падсмихва се. Какво ли пак греша?

Забавно е по зиме в мойта къща,

Камината неистово бумти,

Дърветата гърмят, искри разпръскват

По липсата на падащи звезди.

Студът навън сковал е всеки порив

На топлина, на влага, на въпрос.

Не мога с него, и не ща да споря,

Дори да искам – той е албинос.

Затуй въргалям се по пода, по дивана,

В леглото се пренасям най-подир…

Напълно съм размазан, и да стана,

Не се налага, аз съм командир.

Ах как тогава мързелува всичко

И мечият живот ми се живей…

Пианото запява, идва сойка

Да излети с поредният повей.

И всичко туй, зощото топлината,

Прегръща ме с горещите ръце

На влюбена жена, която мрака,

Превръща във червено кадифе.

Пианото все тъй си дрънка нещо

И котката ми непокорно спи,

Всред зимата иправям се горещо -

Какви прекрасни, безподобни дни!

Стефан Стефанов

18.11.2014 GBBG