Болката подканя ме да стена.
/Скромен съм, не искам да крещя./
Как ухае вред варено жито…
Щура мисъл пръска семена.
Спорна е на майстора ръката.
Пресмехулник хили се щастлив.
Как потта се спуска по снагата.
Апетитът винаги е див.
Бременна е с нанизи земята.
Раждането скоро предстои.
Все по-често хващам се издайно,
Че безгрижно върша добрини.
Стефан Стефанов
15.12.2014 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар