Безспирно върша
чудеса
Във детските очи
загледан,
Където тича
радостта,
А няма ни една
победа.
Зеленият уханен
рай,
Нали е детствен?
Кой го гали?
Прелита падаща
звезда
За да изпише „Няма
рани”.
Аз ключове
безброй даржах,
Но нямаше врати
за всички,
Захвърлих ги в
безкрайността,
А тя се смя като
момичка.
Днес няма нужада
да летя.
Дошло е време за
почивка.
Завивам се със
самота –
Светът във мене
се натиска.
Стефан Стефанов
30.12.2014 GBBG
Няма коментари:
Публикуване на коментар