06 ноември, 2016
03 октомври, 2016
Есен
Кръстосала крака на припек,
Развяваща пола-листа,
Нагазила всред старо жито
При мен е вече Есента.
Жадувам ласките й цветни
Със неочаквани петна.
Палитрата й прекокетна,
Превзема улици, сърца.
Какъв артист, със танци луди
От вятър, пепел и листа,
Спектакъл бурен ни представя
Във омагьосана гора.
Прежуря слънце на премала
И млечните мъгли пълзят.
Небето, иде му да плаче -
Росата вече е слана.
А дъждовете щом изсипят
Товара си върху снага,
Която тръпне ненаситна
И пие, пие радостта...
Ще тръгвам вече, тя ме чака,
Захвърлила пола-листа,
А голотата безсърдечна
Стопява се в нощта-мечта.
Стефан Стефанов
03.10.2016 ГББГ
16 септември, 2016
24 август, 2016
Покрив
По покривите се разхождам тайно, всред хиляди комини и мечти, не се показвам, нека е незнайно къде зимуват есенни мъгли. Там гледката наистина е смела и вятърът не ходи на парад. Там слънцето навсякъде е стелла и всичко е един голям площад - тъкан със обич и безкрайна щедрост, бродиран вещо с падащи звезди. А облаците са памучна нежност, попиваща неканени сълзи. Очаквам Ви, качете се при мене на покрива на чудния ни свят, запазил съм за всеки стряха топла и свобода, с която съм богат. Стефан Стефанов 24.08.2016 ГББГ |
Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Pokriv/226896.html#ixzz4IFmZE4yx
17 юли, 2016
14 юли, 2016
12 юли, 2016
10 юни, 2016
29 април, 2016
27 април, 2016
25 април, 2016
11 април, 2016
23 март, 2016
09 март, 2016
ЛЮБОВНА МИШЕНА
на Светлозара
Не стреляй в сърцето любов
Прицели се във друга мишена
Не бъркай тревожния зов
Със поема от смисъл лишена
Не стреляй в сърцето любов
И така си е кървава рана
Димяща от страст светлина
Омотана във чувствена прана
Не стреляй в сърцето любов
Милостта е лекарство мистично
Пощади го дивен разкош
Подари му живота си лично
Стефан Стефанов
08.03.2016 ГББГ
03 март, 2016
19 февруари, 2016
06 февруари, 2016
Снежни сърца
На среднощният пернишки площад,
видял какво ли не, се разиграваше невъобразим абсурден театър.
Обезумяло от любов младо момиче
чертаеше огромни снежни сърца, после се качваше на каменната каскада, любуваше
им се известно време и след това ги снимаше с телефона си.
Стресната от
избуялата й страст, Зимата пряко сили се
опитваше да ги заличи, ръсейки ги с огромни снежни парцали, но точно когато
вземаше известен превес, момичето преставаше да се прави на статуя, слизаше от
гранитния си постамент и начертаваше ново, още по-голямо снежно сърце.
Изредките
заблудени минувачи, стъписани от гледката, заобикаляха отдалеч неочаквания абсурден
спектакъл.
Встъпило в свещен съюз с любовта,
момичето продължаваше геройски да води извечната битка със студа и самотата.
Те нямаха
никакъв шанс – Пролетта вече бе изпратила на помощ белоглавият си кокичи
десант!
Стефан Стефанов
04.02.2016 BGGB
Абонамент за:
Публикации (Atom)