Златото на Санторини

Рибар от Санторини ме попита:

Защо не искам рибите му златни?

Момче си беше, голо до припадък

Със нанизи в ръцете от доради.

Погледнах го - какво прекрасно тяло,

Какви коси, какви черти антични,

Не беше черно, нито беше бяло,

Бе морско синьо със очи митични.

Ти злато казваш хванал си за мене

Направо от солената вселена,

Но друго злато има в Санторини

Загърнато във пелена зелена.

Какъв разкош когато видиш фава,

Полята със зехтин и морски соли,

Лимон и лук и още вкусотии…

И тихо някой първом да се моли.

Стефан Стефанов

05.09.2018 ГББГ